Няма упойка

На дъното да вярвам в теб не спрях
и до върха ръката ти държах,
стигна до там
и стана голям,
забрави за "няма да те предам".
Всичко за теб ще си продам,
че ще се върнеш само да знам
и празното в мен запълвам го с бройка,
за тази болка в мен няма упойка.
Припев: Да имаш дъщеря някой ден
и в очите й да виждаш мен,
моята дъщеря ще е и твоя,
защото ще си моя.
Да имаш дъщеря, същата
и да ти запали къщата,
моята дъщеря ще е и твоя,
моя си, моя, моя.
След тебе може с други да съм била,
но никога не съм изневерила,
целувала съм ги, прегръщах ги,
в ръцете ми те,
в сърцето си ти.
Допусках жени до тялото ми,
но до сърцето ги спираше ти,
след всички целувки ми липсваше твоята,
за тази болка в мен няма упойка.
Припев: Да имаш дъщеря някой ден
и в очите й да виждаш мен,
моята дъщеря ще е и твоя,
защото ще си моя.
Да имаш дъщеря, същата
и да ти запали къщата,
моята дъщеря ще е и твоя,
моя си, моя, моя.
Припев: Да имаш дъщеря някой ден
и в очите й да виждаш мен,
моята дъщеря ще е и твоя,
защото ще си моя.
Да имаш дъщеря, същата
и да ти запали къщата,
моята дъщеря ще е и твоя,
моя си, моя, моя.