John Livingston

Откакто почнах да рапирам се чувствам като Джон Ливинсгтън
и всичко е доста като на див и буден постмодерен сън
Откакто почнах да се взирам в живота, почнах да градя
и искам още – нещо, което не мога да променя
Откакто почнах да рапирам се чувствам като Джон Ливинсгтън
и всичко е доста като на див и буден постмодерен сън
Откакто почнах да се взирам в живота, почнах да градя
и искам още – нещо, което не мога да променя

Това е идея, която не мога да пусна
напредвам 'щото живота е вкусен
мога да пуша, не мога да друсам
готина музика слушам
и съм длъжен тука по тая круша да удрям
рими да бълвам, за да мога да падна по-надалеч
и сянката й да прехвърля
Ако тряа да си говориме за почване
Почнахме ли задочно? Не! Кофти рими? Отново – не!
Питат ни "За кво се борите?" – свободно слово, бе!
Рапа ми е все едно в борисова ходя гол, братле
Откакто бях добро момче, тефтера в джоба е
пубертет, не повече, с Льоната ги колехме
козове и сто ръце, в студиото се молехме
бийтове и рими, любовта към рапа няма кой да спре
с пот на лицето работиме да порасте
там, където съм дебел вие кости и кожа сте
и понеже в роля сте, живота ви е под разстрел
пейнтбол, добре! - сивото ви редене бия сто на две

С цветове и повече любов ще донесем
готови сме и много можеме да поведем
и не от оня ден, моля се на тоя Бог у мен
и той да ми е фен
иначе какво ли не си улете?

С цветове и повече любов ще донесем
готови сме и много можеме да поведем
и не от оня ден, моля се на тоя Бог у мен
и той да ми е фен
иначе какво ли не си улете?

С цветове и повече любов ще донесем
готови сме и много можеме да поведем
и не от оня ден, моля се на тоя Бог у мен
и той да ми е фен
иначе какво ли не си улете?

С цветове и повече любов ще донесем
готови сме и много можеме да поведем
и не от оня ден, моля се на тоя Бог у мен
и той да ми е фен
иначе какво ли не си улете?