Пурпурно небе

Теб рисувам с цвят
По сиво небе
Ще си всеки тон
Всяка дума от куплет
В силует
Може би там забравих те
В усмивка на дете

Ако кажа, че беше лесно не бе така
Истината щом боли, превръщах я в лъжа
Докато себе си знам как да стана на крак пак
Не ще ме бутне ни тъга нито мрак
За хиляден път със страх прекрачвам своя праг
Не благ и пак живота ме води сляпо на зиг заг
А може би просто когато погледна себе си
В отражението съзирам най-големия си враг, факт
Ден след ден, не вярвах в мен, не виждах, не чувах
Дори за миг събудено сънувах
В трудности порастнах, със звуците лудувах
На сивия свят с червено напук усмивка му нарисувах
Нима умираме преди да се родим
Нима век изгаряме в пепел без да има дим
Нима ми казваш, че безсилни да променим
Факта, че на думата "безличие" с теб сме синоним

Теб рисувам с цвят
По сиво небе
Ще си всеки тон
Всяка дума от куплет
В силует
Може би там забравих те
В усмивка на дете
Ще се поберем
В необятен небосвод от светове
Кой ще разбере
Че заедно с теб скрихме се
Зад Пурпурно небе

И ето минаха години от както казаха да спра
Думите пробити убиват нечия мечта
Казаха от музика далече да стоя
Но как трябва да живея в кухо тяло без душа
Докато дишам, докато обичам, докато с детето в мен все още тича
Пред него и пред мен се вричам
И когато в косите ми заспи снега
То музиката да затвори последната врата

Теб рисувам с цвят
По сиво небе
Ще си всеки тон
Всяка дума от куплет
В силует
Може би там забравих те
В усмивка на дете
Ще се поберем
В необятен небосвод от светове
Кой ще разбере
Че заедно с теб скрихме се
Зад Пурпурно небе



Credits
Writer(s): георги зайков
Lyrics powered by www.musixmatch.com

Link