Posoka

Отново нов ден
Ставам събуждам се променен
Вече не зелен, на мечтите фен
Still feeling със скил стилен
Облян с музикален ген
За закуска бийт поръсвам
С тромпет саунд меден бе мен
On the ground, крача без път и посока
От малки пеем, крепостта ни беше блока
Целта широка, любовта ни бе потока
С който правим и до ден днешен
С лекота си скок-скока
Към по-доброто
Моето мото е бъди добър егоист
Но само с думи върху белия си лист
DIS на собствения песимист
Не ме разбра ли, пак ще повторя
За тези които дълбоко са заспали
Едва ли помнят музиката бе наш дом
Лириката майка влюбена в баща ми бийта
И щом тон след тон, любовен стон
В песните намирахме подслон

Трябва ми време
Да бъда само мен
Знам, ще те срещна
На път за своя ден

Разгръщам стари книги
Търся свои мисли
В чужди думи да припозная мои терзания
Но под ъгъл различен
Със сюжет комичен
И пак да се вричам да бъде единствено личен
И просто забравям когато лицето познато забравено някъде
Толко нахално да страда самото горкото
Да вика ли вика за помощ но няма и кой да го чуе
Няма и кой да го види
Говоря за душата
Само че в рими

Трябва ми време
Да бъда само мен
Знам, ще те срещна
На път за своя ден
Трябва ми време
Да бъда само мен
Знам, ще те срещна
На път за своя ден
Трябва ми време
Знам, ще те срещна



Credits
Writer(s): Georgi Zaikov
Lyrics powered by www.musixmatch.com

Link