Прощално
Здрасти, как е при тебе?
Така ли е хубаво, както казват?
Или накриво стъпил в последен миг
И попаднал до гуша в кал и гадости?
Мъчи ме да не знам къде си
Мъчи ме да не знам-
Дай ми знак, ако се сетиш, просто дай ми знак
Изморих се да гадая, предпочитам да зная aко си на изток от рая
Вероятността е по-тежка от това да е факт
В единия случай ще го преглътна някак накрая (aма няма как)
В другия - дишам с крак на гръкляна
Как да преглътна на гърлото рана? И гълтане няма
И пак си играя на жертва и жерав не ставам
И пак си чертая в останки от детската стая
'Ма по-добре да не знам
Така ще забравя за ден-два
Не искам присъда, белия таван да отеква
И печата да крия в шепа, а той остава и след шестата прясна боя
По-добре да не знам
Тая истина ше ме изправи в някой студен ден на снежния февруари
А до тогава чао и утрe пак така
Така де, чао (чао)
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Моето име остава само за тебе
Кажи ми има ли изобщо някакъв смисъл да ги пиша тия рими?
И пак предишен съм във предишен сън
Започвам от начало, за да бъда само бегло тръгнал към теб
Мисля, че знам защо ми мълчиш
Т'ва го правя и аз, зат'ва те разбирам
Виж, има ли ни сега, значи имало ни е и преди
На тавана, с нокът до кръв, драскам отново звезди
А на мен ми е добре със теб, ей
Със вкус на кубинска пура и смърт в гърдите
На стените на сърцето ми отново пробити
Се чувствам глупаво, дърт и наситен
Със черен молив пак ще покриеш очите
И ще тръгнеш нанякъде, най-вероятно
'Бе дано ти е сладко, пази се, а после върни се
Липсваш ми, когато ме няма
Липсваш ми, когато ме няма
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед да се наситя и ще си ида
Така ли е хубаво, както казват?
Или накриво стъпил в последен миг
И попаднал до гуша в кал и гадости?
Мъчи ме да не знам къде си
Мъчи ме да не знам-
Дай ми знак, ако се сетиш, просто дай ми знак
Изморих се да гадая, предпочитам да зная aко си на изток от рая
Вероятността е по-тежка от това да е факт
В единия случай ще го преглътна някак накрая (aма няма как)
В другия - дишам с крак на гръкляна
Как да преглътна на гърлото рана? И гълтане няма
И пак си играя на жертва и жерав не ставам
И пак си чертая в останки от детската стая
'Ма по-добре да не знам
Така ще забравя за ден-два
Не искам присъда, белия таван да отеква
И печата да крия в шепа, а той остава и след шестата прясна боя
По-добре да не знам
Тая истина ше ме изправи в някой студен ден на снежния февруари
А до тогава чао и утрe пак така
Така де, чао (чао)
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Моето име остава само за тебе
Кажи ми има ли изобщо някакъв смисъл да ги пиша тия рими?
И пак предишен съм във предишен сън
Започвам от начало, за да бъда само бегло тръгнал към теб
Мисля, че знам защо ми мълчиш
Т'ва го правя и аз, зат'ва те разбирам
Виж, има ли ни сега, значи имало ни е и преди
На тавана, с нокът до кръв, драскам отново звезди
А на мен ми е добре със теб, ей
Със вкус на кубинска пура и смърт в гърдите
На стените на сърцето ми отново пробити
Се чувствам глупаво, дърт и наситен
Със черен молив пак ще покриеш очите
И ще тръгнеш нанякъде, най-вероятно
'Бе дано ти е сладко, пази се, а после върни се
Липсваш ми, когато ме няма
Липсваш ми, когато ме няма
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед да се наситя и ще си ида
Credits
Writer(s): Chris Makarov, July Slavchev
Lyrics powered by www.musixmatch.com
Link
Other Album Tracks
© 2024 All rights reserved. Rockol.com S.r.l. Website image policy
Rockol
- Rockol only uses images and photos made available for promotional purposes (“for press use”) by record companies, artist managements and p.r. agencies.
- Said images are used to exert a right to report and a finality of the criticism, in a degraded mode compliant to copyright laws, and exclusively inclosed in our own informative content.
- Only non-exclusive images addressed to newspaper use and, in general, copyright-free are accepted.
- Live photos are published when licensed by photographers whose copyright is quoted.
- Rockol is available to pay the right holder a fair fee should a published image’s author be unknown at the time of publishing.
Feedback
Please immediately report the presence of images possibly not compliant with the above cases so as to quickly verify an improper use: where confirmed, we would immediately proceed to their removal.