Edin Ot Mnogoto (Symphony No. 7 in A major, Op. 92)
Преди да се родя
Една секунда преди да се родя
Изгубих най-голямата си битка
Eдна секунда преди да се родя
Аз бях награбил Господ за реверите
В лицето му крещях и пръсках слюнка
Наричах го със думи, от които
Във гърлото ми пламваха пожари
Обезумял го блъсках във стената
В очите ми сълзи и кръв се смесваха
А аз крещях, заплашвах, убеждавах
Накрая даже молех като пъзльо
И исках едно единствено
Едно единствено
Но той не ми го даде
Докато удрях, той не се и дърпаше
А само ми се смееше със глас
Когато му омръзна
Той стисна юмруците ми в длани
Заби глава в челото ми и каза
"Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново-
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам
Да се родя, но не човек, а камък
И не защото ме е страх от хората, не само
Не ме е страх от тях, каквито са
Плът, кръв и кости, мускули и зъби
Но ме е страх от туй, което те усещат
Тъга и самота, любов и радост
Предателства, приятелства, измами
Не исках повече това, но го получих
И за добавка
Сърце ми даде Богът мой приятел
"Пълни си го – ми каза – с чувства разни
А ако щеш пък, дръж си го и празно
Каквото да направиш – ще е грешка
Ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш
Обичаш ли да слушаш истории, в които
Все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
И как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа
А после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали
Това е най-ужасното
Такива като теб ме карат да се раждам
Отново и отново, отново и отново, отново и отново
И все човек, не камък
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
Една секунда преди да се родя
Изгубих най-голямата си битка
Eдна секунда преди да се родя
Аз бях награбил Господ за реверите
В лицето му крещях и пръсках слюнка
Наричах го със думи, от които
Във гърлото ми пламваха пожари
Обезумял го блъсках във стената
В очите ми сълзи и кръв се смесваха
А аз крещях, заплашвах, убеждавах
Накрая даже молех като пъзльо
И исках едно единствено
Едно единствено
Но той не ми го даде
Докато удрях, той не се и дърпаше
А само ми се смееше със глас
Когато му омръзна
Той стисна юмруците ми в длани
Заби глава в челото ми и каза
"Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново-
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам
Да се родя, но не човек, а камък
И не защото ме е страх от хората, не само
Не ме е страх от тях, каквито са
Плът, кръв и кости, мускули и зъби
Но ме е страх от туй, което те усещат
Тъга и самота, любов и радост
Предателства, приятелства, измами
Не исках повече това, но го получих
И за добавка
Сърце ми даде Богът мой приятел
"Пълни си го – ми каза – с чувства разни
А ако щеш пък, дръж си го и празно
Каквото да направиш – ще е грешка
Ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш
Обичаш ли да слушаш истории, в които
Все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
И как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа
А после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали
Това е най-ужасното
Такива като теб ме карат да се раждам
Отново и отново, отново и отново, отново и отново
И все човек, не камък
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
Credits
Writer(s): E. Dimitrov
Lyrics powered by www.musixmatch.com
Link
© 2024 All rights reserved. Rockol.com S.r.l. Website image policy
Rockol
- Rockol only uses images and photos made available for promotional purposes (“for press use”) by record companies, artist managements and p.r. agencies.
- Said images are used to exert a right to report and a finality of the criticism, in a degraded mode compliant to copyright laws, and exclusively inclosed in our own informative content.
- Only non-exclusive images addressed to newspaper use and, in general, copyright-free are accepted.
- Live photos are published when licensed by photographers whose copyright is quoted.
- Rockol is available to pay the right holder a fair fee should a published image’s author be unknown at the time of publishing.
Feedback
Please immediately report the presence of images possibly not compliant with the above cases so as to quickly verify an improper use: where confirmed, we would immediately proceed to their removal.