Petnayskata
Човекът е чисто гол
С босите си крака бавно пристъпва
по ламаринения покрив на кирпичената къща
ние двама с кучето го гледаме
отдолу все едно е човешки храм
Целия залят с кофа Ц-200 и
закичен с гълъбишки пера
които сме изкарали от локвите по калдъръма
Все още ни е трудно да осъзнаем гледката
която се открива пред нас
Той е най-красивият човек на света
С поглед, вперен във светлото бъдеще, и тялото
достойно за изяществото на Сандро Ботичели
той крачи по покрива с карамболени очи и чене
имитиращо орбитата на Меркурий
Цял ден е бил на градежа и лунната светлина
се спуска по гънките на тялото му
Това е бог, който след малко ще се сгъне
във формата на комина пред него
В този момент се чува мелодия
Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена
Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена
Аз съм черният дядо Коледа!
казва той докато акостира в
малката стая на кирпичената къща
Изцъклените погледи на Сергей
Борис, Илия, Станка и Дженифър
издават тяхната изненада при вида на
човека, дошъл от покрива
В този момент в другия край на
квадратното помещение се появяват
два силуета, единият казва
Аз съм Наталия Симеонова
това до мен е Денис Ризов
ние сме от екипа на Море от Любов
Моля заповядайте в белия бус на надеждата
Рокенрол
Излизаме, вали и е много красиво
калдъръмът все така продължава
да лъщи под лунната светлина
Обръщам се към Бога и му казвам
Абе ти някога до сега човешко
същество яздил ли си?
Той се обръща към мен с лазурни очи
и хладнокръвно през усмивка ми казва
То не е много по-различно, отколкото с кон
кокошка или магаре
само трябва да внимаваш малко повече с
веригата на врата, че по-лесно се износва
Озадачен, но се пак доволен от отговора
изведнъж се сещам за една история
която ми разказа той
и за черепа, който стои над тоалетната
в която си мие дрехите
През зъби захващам - Ти май
не си ми я разказвал цялата?
Продължаваме да тичаме с босите крака
по хилядолетната улица
Привличането май е било твърде
силно и не си издържал?
Виждам дълбоките му зеници как се
изпразват и започват да пият от мен
докато ми казва: Момче, ти
май не знаеш какво е любов
Там някой ме гони, но аз знам
любовта не горчи
Гражданино!
Ти май си дошъл да правиш
нещо, което не трябва
Ами момчетата със сините облекла
ако сме тръгнали да си говорим така
Може ли е тва кръгло чело
да мине през предното стъкло
на ваща кола.
С босите си крака бавно пристъпва
по ламаринения покрив на кирпичената къща
ние двама с кучето го гледаме
отдолу все едно е човешки храм
Целия залят с кофа Ц-200 и
закичен с гълъбишки пера
които сме изкарали от локвите по калдъръма
Все още ни е трудно да осъзнаем гледката
която се открива пред нас
Той е най-красивият човек на света
С поглед, вперен във светлото бъдеще, и тялото
достойно за изяществото на Сандро Ботичели
той крачи по покрива с карамболени очи и чене
имитиращо орбитата на Меркурий
Цял ден е бил на градежа и лунната светлина
се спуска по гънките на тялото му
Това е бог, който след малко ще се сгъне
във формата на комина пред него
В този момент се чува мелодия
Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена
Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена
Аз съм черният дядо Коледа!
казва той докато акостира в
малката стая на кирпичената къща
Изцъклените погледи на Сергей
Борис, Илия, Станка и Дженифър
издават тяхната изненада при вида на
човека, дошъл от покрива
В този момент в другия край на
квадратното помещение се появяват
два силуета, единият казва
Аз съм Наталия Симеонова
това до мен е Денис Ризов
ние сме от екипа на Море от Любов
Моля заповядайте в белия бус на надеждата
Рокенрол
Излизаме, вали и е много красиво
калдъръмът все така продължава
да лъщи под лунната светлина
Обръщам се към Бога и му казвам
Абе ти някога до сега човешко
същество яздил ли си?
Той се обръща към мен с лазурни очи
и хладнокръвно през усмивка ми казва
То не е много по-различно, отколкото с кон
кокошка или магаре
само трябва да внимаваш малко повече с
веригата на врата, че по-лесно се износва
Озадачен, но се пак доволен от отговора
изведнъж се сещам за една история
която ми разказа той
и за черепа, който стои над тоалетната
в която си мие дрехите
През зъби захващам - Ти май
не си ми я разказвал цялата?
Продължаваме да тичаме с босите крака
по хилядолетната улица
Привличането май е било твърде
силно и не си издържал?
Виждам дълбоките му зеници как се
изпразват и започват да пият от мен
докато ми казва: Момче, ти
май не знаеш какво е любов
Там някой ме гони, но аз знам
любовта не горчи
Гражданино!
Ти май си дошъл да правиш
нещо, което не трябва
Ами момчетата със сините облекла
ако сме тръгнали да си говорим така
Може ли е тва кръгло чело
да мине през предното стъкло
на ваща кола.
Credits
Writer(s): Nikola Nikolov
Lyrics powered by www.musixmatch.com
Link
© 2024 All rights reserved. Rockol.com S.r.l. Website image policy
Rockol
- Rockol only uses images and photos made available for promotional purposes (“for press use”) by record companies, artist managements and p.r. agencies.
- Said images are used to exert a right to report and a finality of the criticism, in a degraded mode compliant to copyright laws, and exclusively inclosed in our own informative content.
- Only non-exclusive images addressed to newspaper use and, in general, copyright-free are accepted.
- Live photos are published when licensed by photographers whose copyright is quoted.
- Rockol is available to pay the right holder a fair fee should a published image’s author be unknown at the time of publishing.
Feedback
Please immediately report the presence of images possibly not compliant with the above cases so as to quickly verify an improper use: where confirmed, we would immediately proceed to their removal.