Kazvaha (nishto ot tova, koeto pravish, nyama znachenie, ti si neshtastnik, umri!)
Всяка сутрин се будя със птиците
Всяка сутрин ме будят те
Аз знам, че всеки мой ден
Аз знам, че всеки мой ден е последен
Мойте черни коси са черни змии
И отглеждат във мене зли светлини
Рушат се резци, бдят кухини
И бавно се свличат дните от мен
Дай ми
Дай ми в мен море
Дай ми
Дай ми в мен море
Аз гледах как полудява пред очите ми
Време е ръцете да се разпаднат
За никой от двама ни не е изненада, че точно по тия алеи,
покрай тях всички реки пресънаха
Спомням си, че от невинните изблици
През смехът, който продължава повече от колкото трябва
Помня ясно светлините, под които стоеше, когато ми каза,
че май нищо не е наред
и ме погледна така сякаш...
Сякаш не ме виждаше
В града сме в неговата кола, звучи силна музика,
Дисонантни тонове и минорни скали, надявам се така се наричат
Крещи по другите шофьори, но си знаех тогава,
че той е най слабият и виковете ехтят вътре в него,
защото никой не го чува,
няма и да го чуе,
той не дава да бъде чут.
В сухите вени на тоя град
Огледала са всички стени
Нощ няма, а дните безмълвни са
Заковани в познати врати
Щом хорът на вплитане стихне
Само мъртвия вятър свисти
Шипове остри надигат се
И ялов спомен на спомен си ти
Дай ми
Дай ми в мен море
Дай ми в мен море
Искам да зная откъде долитат птиците, шивачи на моята сутрин.
Искам да зная как ветровете се раждат и къде есента си ляга да спи.
Но най ми се иска да разбера, да го почувствам в кръвта,
да ми изпеят стотици девици, да го видя с очите си, просто да знам.
Всяка сутрин ме будят те
Аз знам, че всеки мой ден
Аз знам, че всеки мой ден е последен
Мойте черни коси са черни змии
И отглеждат във мене зли светлини
Рушат се резци, бдят кухини
И бавно се свличат дните от мен
Дай ми
Дай ми в мен море
Дай ми
Дай ми в мен море
Аз гледах как полудява пред очите ми
Време е ръцете да се разпаднат
За никой от двама ни не е изненада, че точно по тия алеи,
покрай тях всички реки пресънаха
Спомням си, че от невинните изблици
През смехът, който продължава повече от колкото трябва
Помня ясно светлините, под които стоеше, когато ми каза,
че май нищо не е наред
и ме погледна така сякаш...
Сякаш не ме виждаше
В града сме в неговата кола, звучи силна музика,
Дисонантни тонове и минорни скали, надявам се така се наричат
Крещи по другите шофьори, но си знаех тогава,
че той е най слабият и виковете ехтят вътре в него,
защото никой не го чува,
няма и да го чуе,
той не дава да бъде чут.
В сухите вени на тоя град
Огледала са всички стени
Нощ няма, а дните безмълвни са
Заковани в познати врати
Щом хорът на вплитане стихне
Само мъртвия вятър свисти
Шипове остри надигат се
И ялов спомен на спомен си ти
Дай ми
Дай ми в мен море
Дай ми в мен море
Искам да зная откъде долитат птиците, шивачи на моята сутрин.
Искам да зная как ветровете се раждат и къде есента си ляга да спи.
Но най ми се иска да разбера, да го почувствам в кръвта,
да ми изпеят стотици девици, да го видя с очите си, просто да знам.
Credits
Writer(s): Nikola Nikolov
Lyrics powered by www.musixmatch.com
Link
© 2024 All rights reserved. Rockol.com S.r.l. Website image policy
Rockol
- Rockol only uses images and photos made available for promotional purposes (“for press use”) by record companies, artist managements and p.r. agencies.
- Said images are used to exert a right to report and a finality of the criticism, in a degraded mode compliant to copyright laws, and exclusively inclosed in our own informative content.
- Only non-exclusive images addressed to newspaper use and, in general, copyright-free are accepted.
- Live photos are published when licensed by photographers whose copyright is quoted.
- Rockol is available to pay the right holder a fair fee should a published image’s author be unknown at the time of publishing.
Feedback
Please immediately report the presence of images possibly not compliant with the above cases so as to quickly verify an improper use: where confirmed, we would immediately proceed to their removal.